Внимание: пиша, без да се съобразявам за т.нар. спойлери, затова, ако някой държи да бъде изненадан, може да не чете по-нататък. Бих искала да попитам, защо изобщо четете в такъв случай, а още не сте гледали филма?

      Гледах този филм два пъти, отчасти заради необходимостта да напиша това ревю. Добре е, че го направих, защото след първото гледане щях да обсипя филма с критики. Филмът беше – с една дума – разочарование. Сега, когато го видях отново, го възприех по различен начин – един достатъчно добър филм с някои недостатъци.
      Проклятието на големите очаквания: първата "Матрица" беше наистина нещо изключително. Революционни ефекти, придружени не с обичайния за подобни филми дебилен сценарий, а с нещо оригинално, изпълнено с философия и препратки. Една не само интересна, но и правдоподобна идея за бъдещето – или настоящето, както пишеше някъде, но да оставим това на истински смахнатите философи. Първият филм беше изпипан във всяко отношение: сценарий, актьорски изпълнения, екшън, ефекти, музика и, не на последно място, дизайн. И всичко това и дори повече, аз очаквах да видя във втория филм. Влязох в киното, летейки, и излязох с усещането, че са ме измамили. От всичко това си взех поука и тя е: "никога не очаквай много". Наистина, почти невъзможно е да се направи нещо такова два пъти. И все пак аз се надявах...
      При второто гледане вече знаех какво ме чака и можах да обърна повече внимание не на това какво не е, както трябва, а на нещата, които са хубавото в този филм.
      Сценарият:
      Какво ми хареса: историята започва оттам, където свърши първият филм. Макар че това е недостатък за тези, които не са го гледали, на останалите е спестено досадното преразказване. Може би наистина филмите са замислени/направени като трилогия, както твърдят продуцентите (по принцип на продуцентите не може да се вярва за такива неща). Харесва ми, че Нео, макар да е Избраният, е все пак only human, който изпитва съмнение и страх, също начинът, по който е показана силната му връзка с Тринити, това, че не могат един без друг. Екшънът е на нивото на първия филм и дори тук-там по-добър – а който е гледал първия филм, знае за какво става въпрос. Има хумористични моменти.
      Какво не ми хареса: сценарият има слабости. Казват, че няма добър филм с лош сценарий, а недостатъците на този са много. Филмът изглежда незавършен. Някои смятат, че втората Матрица не може да бъде съдена, докато не видим третата, която е била заснета едновременно с нея и трябва да излезе по екраните до няколко месеца. Склонна съм да се съглася, но дори и така, краят си е гавра със зрителите. Филмът завършва като посечен като със сатър и надпис "следва продължение"... Липсва усещането за завършеност. На второ място, "Матрицата: Презареждане" поставя твърде много въпроси и не дава почти никакви отговори. Доказателство са стотиците теории и тълкувания на различни моменти от филма, нароили се по форумите. Феновете твърдо вярват, че съществува the big plan™, който накрая несъмнено ще се разкрие. Наистина се надявам това да стане в третия филм, иначе по-добре да не бяха снимали него и втория. Друг недостатък – филмът е направен така, че от първото гледане не може да се схване всичко. Някои от теориите, за които споменах, се основават на интонацията, с която била произнесена някоя дума... Диалозите подвеждат – може би защото (спойлер, аз ви предупредих) самите герои са подведени и едва накрая разбират какво става всъщност, а може би не разбират и отново са подведени; така или иначе нищо не е ясно.
      Персонажите и актьорските изпълнения: Всъщност почти всички се справят добре, дразнят ме само някои моменти:
      Морфей – да оставим настрана приумицата на сценаристите да вдъхнат живот на образа му, като го намесят в любовен триъгълник (да, точно така, все още говорим за Матрицата); но трябваше ли той да изнася такава патетична реч в Зион? Най-слабият момент във филма, според мен. Трудно е да си добър оратор, но още по-трудно е да си естествен. В тази сцена капитанът на кораб Морфей се изявява като актьор от шекспирова пиеса – твърде актьорско, изкуствено изпълнение за моя вкус. Самата реч също е доста глупава – машините настъпват, идва краят ни, но ние не се страхуваме, защото още сме живи!(?) Като изключим този момент, Морфей се представя чудесно, както в екшъна (моментът на магистралата, например, е удоволствие за окото), така и носенето на тъмните очила и кожения костюм, в които внушава непоклатимост и сила със самия си вид.
      Нео – в този филм играе дотолкова добре, че дори ми хареса, а аз по принцип не харесвам Киану Рийвс на някакво подсъзнателно ниво. Една дребна подробност ме подразни – когато неговият герой достига до заветната-стая-където-е-лошият™, той не сваля черните си очила. Това може да е вярно от гледна точка на логиката на действието, но очилата пречат на зрителите да възприемат каквито и да било емоции, изразявани от Нео в тази ключова сцена. Изборът между живота на любимата си и надеждата на хората Нео прави с каменно лице... Но през цялото останало време е приятен за гледане.
      Тринити – не особено забележима. Ролята й се свежда до това да следва и подкрепя Нео, да изглежда много измъчена (не знам дали е нарочно) и да умре по особено глупав начин, след което, разбира се, да бъде спасена. Тя също се представя добре, с изключение на смешната й проява на ревност (не, наистина ми идеше да се разсмея), но това е по-скоро недостатък на сценария.
      Агент Смит – перфектен дори и с черните очила. Отново радва зрителите с усмивчицата и ироничния тон от първия филм.
      Второстепенните персонажи:
      Ниоба – единственият персонаж, който ме дразни много. Отново може би това се дължи донякъде и на сценария, но при първата си поява, Джейда Пинкет-Смит изглежда толкова неестествено, че съсипва добре замислената сцена. По-нататък репликите й са малко и не дразнят толкова, а когато имах възможност да я видя в екшън (съвсем за малко), дори ми хареса.
      Командир Лок (Хари Леникс) – другото изпълнение, което не ми хареса. Самият персонаж е добре замислен (почти, още не мога да преживея любовния триъгълник), но всяка негова реплика е изпълнена с толкова много едва сдържана ярост, че нямаше как да не ми стане смешно.
      Серафим – има може би три реплики, но пък как се бие...
      Близнаците – въпреки че присъстваха на един от плакатите, те разочароващо се оказаха епизодични персонажи с две реплики в ролята на човека-на-лошия-който-е-пратен-да-види-сметката-на-нашите-хора-но-не-успява™, само че удвоен :) Но пък способността им да се превръщат в призраци е много зрелищна.
      Персефона – Моника Белучи, чиято роля основно се състои в това да изглежда като Моника Белучи в Матрицата :), но е изиграна добре и се запомня. Дано в третия филм участието й да бъде по-значително.
      Меровингий – безспорно най-ценното нещо в този филм. Изпълнението на френския актьор Ламбърт Уилсън просто трябва да се види. Надменен тип с вкус към удоволствията и френски акцент, който произнася и най-забележителния монолог във филма (който е гледал, знае за какво става въпрос). Той успява да бъде истински и разнообразен в само две сцени, излъчвайки благородна изисканост, комично вълнение или ледена заплаха.
      Екшънът и ефектите: Ефектите са използвани предимно при заснемането на екшън-сцените и са много добри. Някои моменти спират дъха, например агентът, който се приземява върху капака на движещата се кола и я смачква за части от секундата, или как камерата минава между колелата на камионите, докато следва летящия по магистралата мотор... Запомнят се и разклонената експлозия, и началната сцена, в която Тринити пада на забавен кадър в бездната, следвана от агент, и как Нео "се прави на Супермен" :), летейки със светлинна скорост. Бойните сцени са заснети с майсторството, познато от първия филм. Особено ми допадна боят на Нео с тримата агенти в началото (идеално синхронизиран с музиката) и боят със Серафим на фона на барабани в етно обстановка. Една от най-грандиозните сцени – боят на Нео с купищата копия на Агент Смит леко ме разочарова. Също както боят в замъка, като че ли тази сцена е леко проточена, мотивацията на Нео не е съвсем ясна (каква мотивация, това е бой! – бел. глас в главата на авторката). При все това си остава много зрелищна и майсторски направена. Един дребен недостатък – в преследването по магистралата ме подразни порокът на всички преследвания по магистрали в историята на киното – въпреки че колата им е надупчена от куршуми, нашите хора се измъкват от нея без драскотина дори ("Ще науча хората си да стрелят точно" – "100 неща, които ще направя, когато стана Главен лош": №1). Все пак, тъй като това е нещо като закон на екшън-жанра, може да се пренебрегне. Боят върху камиона не е чак толкова забележителен (като изключим скоковете), но Морфей със самурайския меч в ръка срещу близнаците е гледка, която дълго се помни. Не ми хареса роботизираният защитник на портата (мисля, че такъв беше), който присъства в един, според мен, самоцелен кадър. Това е и единственото място, където си личи компютърът, навсякъде другаде ефектите са неразличими или ненатрапващи се, което за мен е същността на добрите ефекти.
      Музиката: За саундтрака са подбрани все обещаващи имена, а това, което звучи във филма, ми хареса. Музиката е в духа на първия саундтрак – електронни и рок парчета, които пасват идеално на сцените.
      Дизайн: Тук филмът разочарова. Или не, може би отново големите ми очаквания са ми попречили да възприема положителното. Основно недоволството ми породи Зион. Последният човешки град, за който само се споменаваше в първия филм, в представите ми беше много по-величествено и зашеметяващо огромно място. А във филма, с изключение на един-два кратки кадъра, нямаше общи планове, които да го покажат в цялата му прелест. Като цяло, дизайнът се базира на идеите от първия филм, а аз се надявах на нещо също толкова новаторско, колкото беше той навремето. Въпреки това, гледката на безбройните стражи, готвещи се да атакуват града, е впечатляваща.
      Равносметка: Филмът се оказа много различен от съвършенството, което очаквах, но въпреки недостатъците си, има много хубави моменти и като цяло е повече от приличен.
      Оценка 7/10

Ghibli
Обратно